Животът е скучен и монотонен, ако в него няма празници. Но да

Животът е отегчителен и еднообразен, в случай че в него няма празници. Но да чакаш цяла година за един единствен ден, който да ти донесе благополучие, е доста тъжна орис. Ето за какво щастливите хора могат с горделивост да кажат: „ Аз не чествам рождения си ден. “ В последна сметка за тях всеки нов ден към този момент е празник. Защо да не честваме рождения си ден:

През последните няколко години не съм чествала рождения си ден. Разбира се, имаше афектирани, укоряваха ме и ми четяха лекции за какво е невероятно да се прави по този начин. Аз съм на напълно друго мнение по този въпрос.

Семейните празници се трансфораха в тестване за мен още от детството. Бях откъсната от игрите, облечена в някаква злокобно неуместна рокля, плитките ми бяха крепко сплетени и към този момент навъсена ме теглеха на посетители. Някакъв си чичо Васил или вуйна Люси, които в никакъв случай преди не бях виждала, имаха рожден ден.

Празникът носеше на възрастните рядка наслада в тези сложни времена. Масата беше отрупана с вкусотии и алкохол. „ Опитай съветската салата “, предложи майка ми. „ Намажи си сандвич с пастет? “ – убеждаваше пралеля ми по бащина линия от другия завършек на масата. Жените се занимаваха с грижи за съпрузите си. А мъжете разказваха вицове и дрънкаха чаши.

Така си припомням празниците като дете. Сега би трябвало тези времена към този момент да са зад гърба ми и към този момент няма потребност да организирам рождени дни, с цел да впечатля някого. Но виждам друга картинка към себе си.

Детските празници като съревнование

Младите майки се пробват да се впечатлят една друга, като провеждат първокласни празници за децата си. Едва ли двегодишно дете има потребност от всички тези аниматори, заведения за хранене, посетител звезди и гурме храни. Феерията на празника е нужна извънредно на родителите, с цел да натрият носа на фамилните другари. А те, от своя страна, не желаят да вършат грешката и да вземат заеми, с цел да провеждат изящен празник за тригодишното си дете.

Гурме по празниците и тесто през делничните дни

Моя колежка от работа с горделивост споделя по какъв начин тя и фамилията й вървят на ресторант за всеки празник. В същото време всеки ден тя храни децата с макарони без масло и картофи. Виждате ли, спестявала пари за ваканционни пътувания и скъпи заведения. Когато я попитах дали няма да е по-лесно да съблюдава здравословен режим с месо, риба и пресни зеленчуци всеки ден, само че без да върви на ресторант, тя единствено повдигна учудено вежди. „ Делниците са си делници. А празникът е заветен ”, сподели колежката.

Мъдрите думи на Далай Лама

Харесва ми фразата на Далай Лама, който призна, че не обича празниците. Мъдрецът счита, че това е загуба на време. „ Не чествам рождени дни. За мен този ден не е по-различен. В прочут смисъл всеки ден е рожден ден. Събуждаш се заран, всичко е свежо и ново и най-важното е, че този нов ден ти носи нещо значимо “, сподели духовният лидер.

Наистина е по този начин. За същински щастливите хора всеки нов ден вече е мотив за наслада. И дано този ден не се отличава с позвънявания от другари, деликатеси или мощна музика. Днес се събудихте и видяхте слънцето, няма ли причина да се радвате най-малко за това? За мъдрите хора всеки час, всяка минута е празник. Той е в душата и в мозъка. И тогава няма потребност да се издигате, да впечатлявате някого или коренно да променяте обстановката.

А вие какво отношение имате към празниците? Заслужават ли си ежедневните компликации, с цел да се почувствате като кралица един път в годината? Споделете вашето мнение в мненията.